ИК АХАТ – История на маникюра
Човекът е започнал да се грижи за ноктите си още преди повече от 4000 години – традиция, която преминава през древни цивилизации и се превръща в символ на статус, сила и красота.
В Южен Вавилон благородниците използвали специални златни инструменти – знак за висок социален статус и изтънченост.
Инструменти за маникюр са открити и в египетските гробници. Египтяните декларирали общественото си положение чрез цвета на ноктите – червеникавокафявият оттенък от къна бил предпочитан от висшите слоеве.
Жените с по-ниско обществено положение имали право да използват само бледи нюанси – нарушаването на това правило можело да доведе до сурови наказания.
Китайците създавали лакове от смола, яйчен белтък, желатин и пчелен восък – както и от стрити розови листенца, орхидея или циганче, смесени със стипца.
По време на Династията Чу – около 600 г. пр. Хр. – китайските благороднички използвали златист, сребрист, черен и червен цвят – отличителни знаци на аристокрацията.
Инките украсявали ноктите си с рисунки на орли – което ги прави сред първооткривателите на декоративния маникюр.
Аристократите в различни култури оставяли ноктите си да пораснат до 25 см – знак, че не извършват ръчна работа. Ноктите били увивани в сребърни или златни кърпи, подплатени с коприна.
Маникюрът не бил само женска привилегия – в Египет и Рим военачалниците боядисвали ноктите и устните си преди битка – в един и същ цвят.