ИК АХАТ – История и професионални тайни
Човекът е започнал да се грижи за ноктите си още преди повече от 4000 години – традиция, която преминава през древни цивилизации и се превръща в символ на статус, сила и изтънченост.
В Южен Вавилон благородниците използвали специални златни инструменти – още тогава грижата за ноктите била символ на престиж.
Инструменти за маникюр са открити и в египетските гробници. Египтяните декларирали общественото си положение чрез цвета на ноктите – червеникавокафявият оттенък от къна бил предпочитан от висшите слоеве.
Жените с по-нисък социален статус имали право да използват само бледи нюанси – нарушаването на това правило можело да доведе до сурово наказание.
Китайците създавали лакове от смола, яйчен белтък, желатин и пчелен восък. Използвали и стрити розови листенца, орхидея или циганче – смесени със стипца те оставяли червеникав или розов оттенък.
По време на Династията Чу – около 600 г. пр. Хр. – златистият, сребристият, черният и червеният цвят били запазени за аристокрацията.
Инките украсявали ноктите си с рисунки на орли – което ги прави сред първооткривателите на декоративния маникюр.
Аристократите в различни култури оставяли ноктите си да пораснат до 25 см – знак, че не извършват ръчна работа. Те били увивани в сребърни или златни кърпи, подплатени с нежна коприна.
Маникюрът не бил само женска привилегия – в Египет и Рим военачалниците боядисвали ноктите и устните си в един и същ цвят преди битка.