ИК АХАТ · Притчи за деца и родители
Понякога детето не се страхува толкова от грешката си… колкото от реакцията ни. Тази кратка притча напомня защо истината се казва най-лесно там, където има спокойствие и доверие. 🌿
Отишли три момчета на разходка в близката гора. Там било толкова забавно – пъстри гъбки, изобилие от вкусни горски плодове и пеещи сладкопойни птички. Заиграли се момчетата и незабелязали как денят се изтърколил и се стъмнило. Решили бързо да си ходят по домовете, но се притеснили: „Дали ще ни се скарат като се приберем?!“
Спрели се на пътя и се замислили – дали е по-добре да излъжат родителите си защо са закъснели, или да кажат истината.
Първото момче: „Аз ще разкажа, че един вълк ме е нападнал в гората. Баща ми ще се стресне и нищо няма да ми каже.“
Второто момче: „Аз ще разкажа, че съм видял дядо си. Майка ми ще повярва и няма да се кара.“
Третото момче: „А аз ще разкажа истината. Истината е винаги по-лесно да се каже, защото е вярно и не е нужно да измисляш друго.“
И така всички отишли по домовете си. Когато първото момче обяснило на баща си за страшния вълк и как в този момент се появил горският пазач, баща му рязко изрекъл: „Не – в тази гора няма вълци!“ Ядосал се бащата — първо за късното прибиране, а за лъжата – двойно.
Второто момче едва започнало своя разказ – как ненадейно е видял дядо си в гората — и хоп… на вратата се почукало: дядото на гости дошъл. 🙂 Майка му веднага се досетила за истината и много се ядосала — първо за късното прибиране, а за лъжата — двойно.
А третото момче още като се прибрало, веднага разказало истината и се разкаяло. Майка му внимателно го смъмрила, прегърнала го и бързо му простила.
Затова, мили родители, нека избягваме караници, бой и агресия – те не решават проблема, а учат детето да се крие. Много по-добрият път е непринуденият и спокоен разговор, последван от силна бащина или майчина прегръдка.
За родители, които възпитават с доверие – не със страх.