Най-красивите коне

Описание

Детска книжка – НАЙ-КРАСИВИТЕ КОНЕ

С тази детска книжка от поредицата СТИЛНИ ЖИВОТНИ – НАЙ-КРАСИВИТЕ КОНЕ ще можете да създадете невероятно живи, бягащи и красиви коне!

Открий света на прекрасните коне, рисувай и украсявай с цветовете на дъгата!

Вълшебната книжка БЛЯСКАВАТА ДЪГА – НАЙ-КРАСИВИТЕ КОНЕ съдържа:

480 стикера и 60 блестящи стикераза да украсиш моделите по свой вкус 

20 шаблона, които може да използваш върху платовете 

32 силуета,за да създадеш неповторими модели 

4 примерни модела за вдъхновение,за  да облечеш любимите си коне 

Преди да започнете да се забавлявате и творите с вълшебните книжки на ИК АХАТ, прeпоръчвaмe ви предварително дa се снабдите с ножичка, цветни моливи, флумастери или пастели – забавлението и усмивките са гарантирани! 🙂

Не се притеснявайте да използвате флумастери, тъй като хартията на примерните модели е плътна и няма опасност да се отбележи на другата страница.

---

ПОРЪЧАЙ двете книжки за СТИЛНИ ЖИВОТНИ: ТУК

---

И Бог взел шепа южен вятър, вложил дъха си в него и създал коня!  Бедуинска легенда

ПРИКАЗКА ЗА КОНЯ С ДОБРО СЪРЦЕ   (из Волжски приказки от А. В. Беспалов)

Веднъж конят попаднал в гората. Приискало му се да похапне горска тревица.
Първа го забелязала катерицата. От високо най-добре се вижда.
Катерицата го погледала, погледала и си помислила:

За какво му е да се скита из гората? Я по-добре да ме отнесе до орешака. Защо да си подбивам лапите, като има кон?

– Така и така бродиш из гората? Не би ли ме отнесъл до орешака? – попитала го тя.
Конят не можал да и откаже. Вярно е, така и така броди из гората. Защо да не я отнесе, а пък и катеричката е лекичка.
Таралежът видял, че конят качил катерицата и казал:
– Защо не откараш и мен до гъбака? Така и така ти е по път.
Конят, разбира се, натоварил и таралежа.
Язовецът видял, че конят вози катерицата и таралежа и казал:
– Защо, конче, не откараш и мен до дъба за жълъди? Така и така ти е на път.
Конят качил и язовеца.
Лиса видяла катерицата, ежа и язовеца на гърба на коня и също помолила:
– Откарай ме до мишата дупка! Така и така ти е на път.
Качила се и лиса.
Следващия, който поискал да се качи, бил вълкът:
– Вземи и мен до зайчата поляна! Така и така ти е на път.
Забелязала ги и мечката:
– Може ли и аз да се кача до дупката с мен? Така и така ти е на път.

Добрият кон и на нея не отказал. Меца се засилила и се метнала на конския гръб. И под тази тежест животното не издържало повече и рухнало. Пътниците се разлетели в различни посоки, наболи се на шишарките и се разсърдили.

Катерицата изцъкала:
– Нима това е кон?
Ежът изсумтял:
– Какъв кон може да е?
Язовецът измърморил:
– Къде видяхте кон?
Лиса изтявкала:
-Измамник е това, не кон!
Вълкът извил:
– А какви коне има!
Мечката изревала:
-Ама че кон!
Конят горестно въздъхнал:
– Да бяхте ми помогнали да стана!
А в отговор – нито звук.
Огледал се конят, покрай него жива душа не останала. Всички се разпръснали по техните си работи. Нали вече се налагало да стигнат пеша, трябвало да побързат!
Някак успял а се изправи и кретайки да се добере до дома. А горската тревица така и не опитал.

В гората веднага забравили за коня. За какво да го помнят, като не вози!