На колене пред истината

На колене пред истината

Един истински родолюбец и съвестен писател – Боян Драганов! 

Който съумя и намери кураж преди десет години, подвластен на истината, да повдигне завесата на големите скандали в българската история. И да възкреси със своето емоционално перо всичко онова, което не бива да изтлява в паметта на поколенията. Ако искаме те да познават миналото, да се учат от грешките и добрите дела на предците ни, да милеят за многострадалната ни родина. Оттук, естествено, следва извода, че в днешното объркано българско време стореното от Драганов придобива още по-голяма стойност.

Трите тома на повдигнатите завеси осветляват по внушителен начин дори най-мрачните кътчета на българската история!

И изваждат от незаслужено забвение стотици достойни българи, за които е нямало нищо по-свято от свободата на България. Така виждаме, изправени в истинския им ръст хора и дейци от всички съсловия с техните добродетели и слабости, с техните надежди и съмнения, с техните разочарования и утехи… Пред нас, релефно очертани от Драганов, оживяват образите на редица знаменити българи. Като Евлоги Георгиев и Драган Цанков, Сава Доброплодни и Петко Каравелов, Васил Друмев и Стефан Стамболов, баба Тонка и Петко Славейков, Панайот Волов и Йосиф Хербст, големият артист Васил Кирков, знаменитият скулптор Андрей Николов… Не бива да пропуснем един съществен факт. В книгите, като в живописна сцена, показваща обществено-политическия и културен български живот, авторът насочва своя безпристрастен творчески прожектор и към много от тъмните гeрои на времето, задкулисните играчи, нечестните, лъжепатриотите.

Прав е Драганов, когато признава, че цялата ни история е изпълнена с полуистини и откровени измислици!

За да ни покаже истинския образ на миналото, без да скрива нищо, без да доукрасява фактите, той е бил доброволен пленник на една много трудна, много всепоглъщаща „черна работа“. Която изисква от заелия се с нея нравствени, морални и физически сили. Представете си една огромна зала, условно наречена историческо минало.  И в тази зала, затрупани от патината на вековете, лежат златни залежи от факти, архивни документи, спомени, портрети, писма, вестникарски материали, албуми с пожълтели снимки, любопитни интимни истории, лежи духът на отминалото време. Сред този невероятно пъстър калейдоскоп един коректен и любознателен наш съвременник успява да открие и извади на показ най-важното, с което попълва познанията и обогатява представите ни за това, което е било. Да навлезе в атмосферата на преживя

Трябваха ми няколко години проучвания на документи в наши и чужди архиви, за да открия достоверни исторически факти – пише Драганов!  

По такъв начин научаваме съществени неща за гибелта на летеца Христо Топракчиев,  за първия аеропланен полет над София. С интерес се четат страниците, разказващи за вълшебника на приказките Андерсен, който се влюбва в русенка.  За турските султани, които гостуват в дома на Стефан Богориди. За мистификацията със словото на Иванка, дъщерята на Христо Ботев…

В този дух е изградена и най-новата обемна книга на Боян Драганов озаглавена „Ангели и демони“!

Тази книга продължава благородната линия, трасирана от предхождащите я три тома с повдигнатите завеси. И тук навлизаме в една пребогата панорама от личности и събития, свързани с различни периоди от живота на нашата държава, но еднакво важни за изследователя. Такова събитие например е Априлското въстание. Колцина знаят, че тоrава са изработени около 40 черешови топчета, за да известят на света, че българите не искат вече да са роби? Съвсем естествено си спомняме легендарния образ на Боримечката, известен ни от „Под игото“ на дядо Вазов. А Боян разказва кой се крие зад това име – клисурецът Иван Иванов, един от най-активните българи във вихъра на въстанието. Арестуван, той лежи в турските зандани и умира през 1878 г. Пиша по-подробно за Боримечката, за този обичан герой, символ на народната сила и воля със съзнанието, че все още има неизяснени моменти от историческото ни минало, има тенденциозно забравени личности. Както споменава Драганов „сред лавината от информация за Априлското въстание, за черешовата артилерия е писано мимоходом или са написани във времето купища от измислици и легенди“.

Реставруране на истината – това е една от трудните задачи на Драганов, с която той се е справил успешно!

Тези думи се отнасят и за написаното за Боян Ботев, непознатият най-малък брат на Христо Ботев; за бачо Киро; за Яне Сандански, който замисля покушение срещу Фердинанд; за Васил Гендов, създал първия игрален филм за Левски; за първата българска учителка Анастасия Димитрова, която тихо угасва в манастир; за първия окървавен митинг срещу десятъка, състоял се през 1900 година във Варна. Един от говорителите пред събраното селско множество изрича знаменателните думи: „Кърджалиите ни вземаха това, що имаме, а българите искат да ни вземат и това, което нямаме“… Тъй като дълги години ме занимават живота и делото на големия демократ-републиканец Александър Стамболийски, водача на БЗНС, с много голямо внимание прочетох авторовия „Опит за портрет“ на капитан Харлаков. Името на Харлаков е тясно свързано с трагичните събития от 9 юни 1923 г. Когато е убит по най-зверски начин законният министър председател на България Стамболийски. При изграждане портрета на злополучния капитан, Драганов използва редица автентични документи. Някои от които се публикуват за първи път и изваждат наяве всичко най-съществено, свързано с Харлаков. Авторът показва с подробности моралния облик на човек, върху който тежи черната сянка на убиец на Стамболийски.

Твърде много може да се пише за „Ангели и демони“!

Внимателният прочит налага редица изводи. Един от най-важните, според Боян Драганов, е че има много сходство между България след Освобождението и България след 1989 година. Отново борби за власт, жажда за незаконно забогатяване, политическа хамелеонщина, лъжи и грабежи, ширеща се бедност… От всичко казано, а то е малка част от голямото, ясно е впрочем, че трябва да сме благодарни на Боян Драганов, задето поставя в руслото на днешния непочтен български живот своите открития за лица и събития от нашата история.

Някога, видно е, достатъчно много са били и ангелите, и демоните под небето на страдаща България. Не знам как е сега.

Дали вече не е по-голям броят на демоните? Кой ли, мисля, ще се наеме да потърси точния отговор?

автор: Драгомир Шопов

На колене пред истината, в-к Словото, брой 22 (911), 14 юни 2018 г.

ПОРЪЧАЙТЕ книгата АНГЕЛИ и ДЕМОНИ: ТУК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *